icohim (Христо Стоянов)
182 985
17 мая 2008 г., 21:57

Съвремие 

  Поэзия » Гражданская
807 1 5
 

Пред отворен прозорец, с решетки,

                                               с стъкла, окован във желязо,

аз гледам света - изостанал и беден,        

                                               позорен и черен,

без капка надежда една!

А той - светът, застинал в мъгла,

върви по своя път незнаен и дълъг, и тъмен,

                                               жълт и кристален, и сив,

без посока, без дом, без цел, без желание,

                                               просто така.

Кажете! Живот ли е туй?

Ад или Рай?! Но, не!

Раят за всеки, но не и за нас, отрекли се от света,

                                               от Бог, от труда и от себе дори,

но казваме - „Не е така! Тук няма злини!"

И стигаме тука до мисъл една!

Човек е ни скот, ни роб,

а влачи тежкия, кървав, железен хомот

на своя човешки живот.

А той, животът, върви си така

                                               и удря жестоко с чука!

Няма съдба! Няма любов! Няма игра,

всичко е туй не на шега безмилостен,      

            труден,

                        ужасен,

                                    позорен,

                                               окаян,

                                                           бездушен живот,

изпълнен с тревоги, окови, с проблеми жестоки,

                                               с чело във кървава пот!

Кажете сега във този живот,

къде ли сме ние сега?!

Не сме ли пионки във шах, души без живот,

                                               плуващи  в страх,

                                                           в жестока, коварна игра?

Не! Човекът е жив, но всъщност умрял!

Затворен е той зад прозорец, скован със решетки,

            живял и кипял във адската паст, но не е прозрял и успял

да види, че само зло е събрал във огромен,

            метален,

                        студен и ръждясал,

                                   олющен стоманен вързоп!

Затова, във минало, бъдеще, сега и навеки,

Човекът е скот! Човекът е роб!!!

© Христо Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много яко!
    Продължавай да пишеш!И се развивай!
  • Много силно!!!А всъщност е истина!
    А той - светът, застинал в мъгла...
    Не сме ли пионки във шах,души без живот,плуващи в страх...
    Човекът е скот! Човекът е роб!
    Невероятно казано!!!
    но е страшно. Трябва да го променим!!!
  • интересни стихове, ако кажа, че Вапцаров е един от любимите ти поети, надявам се няма да сбъркам Продължавай в същия дух, задълбавай още по-надълбоко
  • нямаш представа как ме развълнува
    първо ,защото пишеш много силни неща на силни теми
    второ поезията ти много напомня стиховете на мъжа ми от преди 20 години ,когато бяхме студенти в смолян
    невероятни са всичките ти работи ,но ако може пиши ги с по- светъл шрифт,просто е мъчително на компа да се чете червено или много черни букви
    поздравявам те!!!!
  • E, чак пък!!!...
Предложения
: ??:??