Живеем във стрес, притиснати здраво
В стремеж за прогрес, забравяме само,
Че нужди и други имаме ние ,
че скрито във нас там нещо се крие.
Съвсем незначително, смятаме, че това е
И време за него има, се знае.
Но времето си минава и ние търпим,
С празнотата свикваме и си мълчим.
Защо чувството, че нещо ни липсва напира във нас?
Защо, толкова тих е тоз вътрешен глас?
Защо не казва ясно кое, как , защо?
Защо всичко на място не идва само? ...