Живеем във стрес, притиснати здраво
В стремеж за прогрес, забравяме само,
Че нужди и други имаме ние ,
че скрито във нас там нещо се крие.
Съвсем незначително, смятаме, че това е
И време за него има, се знае.
Но времето си минава и ние търпим,
С празнотата свикваме и си мълчим.
Защо чувството, че нещо ни липсва напира във нас?
Защо, толкова тих е тоз вътрешен глас?
Защо не казва ясно кое, как , защо?
Защо всичко на място не идва само? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Понякога хората си мислят, че са щастливи, защото са спокойни и одобрени от обществото. Знаят, че е време за промяна, но ги е страх да направят първата крачка към нея... точно така аз се чувствам. Моето стихотворно "терзание" е недовършено, защото за да го довърша, трябва да знам изхода. Надявам се да ви хареса.