Създадена от теб
917
0
0
Две целувки декларирах,
а реално бяха хиляди...
Ходилата ехото на пясъка усещат -
а небето е опръскано с звездите,
навреме някак успях да те срещна
и в очите ти забравих си очите.
Ще целуна твоята със моята усмивка -
като прилив ме връхлиташ, но оставаш,
гръбнакът ми трепери в нежна примка,
жената в мене само ти създаваш ....
С дързост усещането в мен чертаеш,
не обичам никак да сънувам други,
разтварям се да те приема - знаеш ли,
че допирът ти устните ми ще събуди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Вълчева Все права защищены
