По кални пътеки ние вървим,
локви от кал брулят в очите.
Но към звездите смело стремим,
упорито гоним мечтите.

И в калта си ни души завистта
на тези дето не им изнася,
че умеем да вкусим сладостта
на деня, хармония внасящ.

Че с труд разбиваме окови
на трудностите пред нашия взор.
Че с упорство жънем успехи нови,
а силна воля ни пази от позор.

Откъснали най-хубавото цвете-
на вярата в нас с крилата летим.
Оптимизма държим в ръцете,
с него на врага ще връхлетим.

По кални пътеки ние вървим,
но калта в златен прах се превръща.
Та упорито напред ще косим,
щом калта завист навред ни обгръща.