Съзидание
Като кръв
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха
всички илюзии
и спомени – мърши.
Остана да свети едното
око към небето.
До гроб ще ме съди,
за сламки по ириса,
в мене момчето.
Но чувствам –
безкрая въздиша
на внука с гърдите.
Светът носи вече
единствено името
Ники.
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха
всички илюзии
и спомени – мърши.
Остана да свети едното
око към небето.
До гроб ще ме съди,
за сламки по ириса,
в мене момчето.
Но чувствам –
безкрая въздиша
на внука с гърдите.
Светът носи вече
единствено името
Ники.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Все права защищены
