Съзидание

Poesía

746 0 3

Като кръв
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха
всички илюзии
и спомени – мърши.
Остана да свети едното
око към небето.
До гроб ще ме съди,
за сламки по ириса,
в мене момчето.
Но чувствам –
безкрая въздиша
на внука с гърдите.
Светът носи вече
единствено името
Ники.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisi6571 (Светла Илиева)

Децата и внуците – единственото доказателство, че ни е имало.........
Губиш се нещо...

2017-03-10T06:52:06+02:00
nezemna (Неземна)

Важното е, не какво е било, нито какво ще бъде, а какво е днес! И днес, света за теб е много красив и чист!!!!!!

2015-12-16T09:30:36+02:00
Burns

Силни метафори и атмосфера!

2015-12-16T08:51:59+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0