andromen (Иван)
41 29
16 dic 2015, 7:54

Съзидание 

  Poesía
509 0 3
Като кръв
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха
всички илюзии
и спомени – мърши.
Остана да свети едното
око към небето.
До гроб ще ме съди,
за сламки по ириса,
в мене момчето.
Но чувствам –
безкрая въздиша
на внука с гърдите.
Светът носи вече
единствено името
Ники.

© Иван Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Децата и внуците – единственото доказателство, че ни е имало.........
    Губиш се нещо...
  • Важното е, не какво е било, нито какво ще бъде, а какво е днес! И днес, света за теб е много красив и чист!!!!!!
  • Силни метафори и атмосфера!
Propuestas
: ??:??