28 апр. 2020 г., 17:33
Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра.
В арсенала ми има само
вятър във всеки джоб
и разкихал се дъжд,
преливащ от вените.
Нищо не мога да ти дам,
освен едно голо обичане,
а ти продължавай да тиктакаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация