Табу
Табу
Аз не мога тъга да рисувам –
ни със думи, ни с четка, с бои.
Но не знаеш ти колко ми струва
тишината. И колко боли.
И сълзи няма как да рисувам.
Пред света те са мъжко табу.
Нито мога в сълза да римувам
стих и песен – дори и наум.
Аз не мога. Не. Аз не рисувам.
Просто дишам в сълза и в тъга.
Същността ми пред теб се преструва.
Затова съм ти слънчев сега.
Ако все пак усетиш, че стене
посред Лято, студа на снега –
нерисувани, някъде в мене
ще откриеш сълза и тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
