Табу
Аз не мога тъга да рисувам –
ни със думи, ни с четка, с бои.
Но не знаеш ти колко ми струва
тишината. И колко боли.
И сълзи няма как да рисувам.
Пред света те са мъжко табу.
Нито мога в сълза да римувам
стих и песен – дори и наум.
Аз не мога. Не. Аз не рисувам.
Просто дишам в сълза и в тъга.
Същността ми пред теб се преструва.
Затова съм ти слънчев сега.
Ако все пак усетиш, че стене
посред Лято, студа на снега –
нерисувани, някъде в мене
ще откриеш сълза и тъга.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
