vasisid (Василена Костова)
87 301
16 апр. 2007 г., 16:49  

Тайна 

  Поэзия
804 1 6

 

Душата ми сякаш

                     ограбена къща.        

Зеят вратите разбити.

Прозорците тъмни и празни.

Тръгвам бавно към тебе...

Пътеките стръмни и кални.

Ще намеря ли топлите длани,

ще чуя ли  думите чакани?

Животът е тайна...

Срещни ме със погледа мрачен,

със ритъма бесен

                 на хорото южняшко.

Вземи ме!

И моята тайна... вземи я!

Навярно ще пари със сила

                                    незнайна.

Ако нещо след мене остане,

то ще е песен за тебе изпята.

Очи не затваряй...

Не слагай окови в душата!

Завръщай се тихо,

забравил за тежката рана.

Присядай до мене,

захвърлил през рамо вината.

Ще те пусна в олтара

                         на моята вяра.

Ще те пусна в съня си.

Ще ти дам и душата!                                

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??