Тайна
Душата ми сякаш
ограбена къща.
Зеят вратите разбити.
Прозорците тъмни и празни.
Тръгвам бавно към тебе...
Пътеките стръмни и кални.
Ще намеря ли топлите длани,
ще чуя ли думите чакани?
Животът е тайна...
Срещни ме със погледа мрачен,
със ритъма бесен
на хорото южняшко.
Вземи ме!
И моята тайна... вземи я!
Навярно ще пари със сила
незнайна.
Ако нещо след мене остане,
то ще е песен за тебе изпята.
Очи не затваряй...
Не слагай окови в душата!
Завръщай се тихо,
забравил за тежката рана.
Присядай до мене,
захвърлил през рамо вината.
Ще те пусна в олтара
на моята вяра.
Ще те пусна в съня си.
Ще ти дам и душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
