Как само аз съм омагьосана
от двата бели косъма в косите ти,
от младостта, която вече тръгва,
макар и още да не си отива.

Как само мен ме омагьосва
момчешката усмивка на очите ти,
под уморените клепачи
от хиляди безсънни нощи.

Как само нежно ме пленяват
загатнатите бръчици край устните,
които в себе си докрай ще пазят
докосната от мене тайна.

Аз знам, ще минат толкова години
и толкова лета ще си отидат,
ала момчето, което днес обичам,
за мен ще си остане блян несбъднат!