9 янв. 2013 г., 06:40

Тайна

850 0 0

Тайна

 

Ти ми каза: “Аз си тръгвам!”

Аз нищичко не отговорих.

Ти повтори: “Заминавам!”,

а аз сърцето си затворих.

 

Ти ми писа: ”Вече си ми чужда!”

Навярно и преди било е така.

Ти ми рече: “Дори не си ми нужна!”

Аз не казах нищо, просто все след теб вървях, не спорих.

 

Ти обърна се и каза:

“Бягай! Върви си!”

Аз скръбта си не показах,

думите ти груби в сърцето ми останаха забити.

 

Но пътят сякаш ни се разминава.

Защо продължавам да вървя след теб?

Не питай, отговорът е тайна –

тя остава скрита в мен... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...