9.01.2013 г., 6:40

Тайна

851 0 0

Тайна

 

Ти ми каза: “Аз си тръгвам!”

Аз нищичко не отговорих.

Ти повтори: “Заминавам!”,

а аз сърцето си затворих.

 

Ти ми писа: ”Вече си ми чужда!”

Навярно и преди било е така.

Ти ми рече: “Дори не си ми нужна!”

Аз не казах нищо, просто все след теб вървях, не спорих.

 

Ти обърна се и каза:

“Бягай! Върви си!”

Аз скръбта си не показах,

думите ти груби в сърцето ми останаха забити.

 

Но пътят сякаш ни се разминава.

Защо продължавам да вървя след теб?

Не питай, отговорът е тайна –

тя остава скрита в мен... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...