Тайна
Обичам, хора, да обичам,
морето, слънцето, зората.
С разперени ръце да тичам,
да прегръщам планината.
От въздуха душата ми да пие,
със светлина очите си да мия.
Сърцето ми от щастие да бие,
венци от радост да си свия.
Обичам боса по тревата,
да стъпвам леко, да не мачкам.
Като птица в небесата,
поривът на вятъра да хващам.
Във звездите поглед да зарея,
на луната да се възхищавам.
В утрото да виждам фея,
със славеите да припявам.
Така зареждам сетивата,
от природата безкрайна...
Да усещам красотата...
това е мойта малка тайна.
02.10.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
