Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи.
Мина време в тази стая,
мина, като летен миг,
а за очите твои - миг не стига,
даже, часове и дни..
Копнея да ги опозная!
Тайно очите си да срещнем,
също както в първият ни ден,
не да ги засичаме, а да се гледаме,
не сред много хора, а на тихо място,
достатъчно е само да се гледаме!
Искам да говорим,
тихичко да поговорим,
не за работа и несполука, а за малките неща!
Просто ей така - от нищото,
като приятели на улицата срещнали се!
© Зорница Все права защищены