2 апр. 2007 г., 23:41

Тайнствено момче

1.4K 0 16

Ах, ти, тайнствено момче,
събуди в мен чаровно любопитство.
Зад твоята скрита самоличност,
усещам аз една много интересна личност.



Какво ли се крие зад тази анонимност?
Арогантност или невинност...
Внушаваш респект и предизвикваш в мен уважение,
защото, мисля, си човек с положение.



Представям си те с коси, леко посребрели.
Навярно имал си и лоши недели.
С усмивка блага, поглед закачлив
може би си и малко ревнив.



Животът с невидима четка на художник велик,
твоите черти е променял всеки миг.
Но духът ти е останал, вярвам, несломим.
А и кавалер си - виждам - и романтик непоправим.



Готов си винаги за нови приключения.
Какви ли са били твойте любовни вдъхновения.
Ти ценител си на женска красота,
но знам, че търсиш в жената и не само това.



За теб е важно и какво струи  от  нейната душа.
Успее ли да докосне твоето сърце
с нещо различно и нетипично,
спечелва те като приятел, съвсем не безразлично.



Една жена с тайнствени черти
младежкото успя в теб да събуди
и кръвта във  вените сега кипи.
Няма веч самота  в твоите дни.



Очите ти сияят,
мислите блуждаят,
а сърцето лудо бие и трепти.
Кой ли от това бедствие ще го спаси?



Но ти се чустваш тъй добре
и никой твоя блян не може да спре.
Това е то, ти си  влюбено момче.
Затова пожелавам ти най-искрено, от все сърце
една красива и страстна любов!!!


Разбираш, че животът не винаги е суров.
Запази винаги в себе си този младежки дух.
А сега съм цялата в слух
и очаквам с нетърпение
твоето сърдечно откровение.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...