2 abr 2007, 23:41

Тайнствено момче

  Poesía
1.4K 0 16

Ах, ти, тайнствено момче,
събуди в мен чаровно любопитство.
Зад твоята скрита самоличност,
усещам аз една много интересна личност.



Какво ли се крие зад тази анонимност?
Арогантност или невинност...
Внушаваш респект и предизвикваш в мен уважение,
защото, мисля, си човек с положение.



Представям си те с коси, леко посребрели.
Навярно имал си и лоши недели.
С усмивка блага, поглед закачлив
може би си и малко ревнив.



Животът с невидима четка на художник велик,
твоите черти е променял всеки миг.
Но духът ти е останал, вярвам, несломим.
А и кавалер си - виждам - и романтик непоправим.



Готов си винаги за нови приключения.
Какви ли са били твойте любовни вдъхновения.
Ти ценител си на женска красота,
но знам, че търсиш в жената и не само това.



За теб е важно и какво струи  от  нейната душа.
Успее ли да докосне твоето сърце
с нещо различно и нетипично,
спечелва те като приятел, съвсем не безразлично.



Една жена с тайнствени черти
младежкото успя в теб да събуди
и кръвта във  вените сега кипи.
Няма веч самота  в твоите дни.



Очите ти сияят,
мислите блуждаят,
а сърцето лудо бие и трепти.
Кой ли от това бедствие ще го спаси?



Но ти се чустваш тъй добре
и никой твоя блян не може да спре.
Това е то, ти си  влюбено момче.
Затова пожелавам ти най-искрено, от все сърце
една красива и страстна любов!!!


Разбираш, че животът не винаги е суров.
Запази винаги в себе си този младежки дух.
А сега съм цялата в слух
и очаквам с нетърпение
твоето сърдечно откровение.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...