2.04.2007 г., 23:41

Тайнствено момче

1.4K 0 16

Ах, ти, тайнствено момче,
събуди в мен чаровно любопитство.
Зад твоята скрита самоличност,
усещам аз една много интересна личност.



Какво ли се крие зад тази анонимност?
Арогантност или невинност...
Внушаваш респект и предизвикваш в мен уважение,
защото, мисля, си човек с положение.



Представям си те с коси, леко посребрели.
Навярно имал си и лоши недели.
С усмивка блага, поглед закачлив
може би си и малко ревнив.



Животът с невидима четка на художник велик,
твоите черти е променял всеки миг.
Но духът ти е останал, вярвам, несломим.
А и кавалер си - виждам - и романтик непоправим.



Готов си винаги за нови приключения.
Какви ли са били твойте любовни вдъхновения.
Ти ценител си на женска красота,
но знам, че търсиш в жената и не само това.



За теб е важно и какво струи  от  нейната душа.
Успее ли да докосне твоето сърце
с нещо различно и нетипично,
спечелва те като приятел, съвсем не безразлично.



Една жена с тайнствени черти
младежкото успя в теб да събуди
и кръвта във  вените сега кипи.
Няма веч самота  в твоите дни.



Очите ти сияят,
мислите блуждаят,
а сърцето лудо бие и трепти.
Кой ли от това бедствие ще го спаси?



Но ти се чустваш тъй добре
и никой твоя блян не може да спре.
Това е то, ти си  влюбено момче.
Затова пожелавам ти най-искрено, от все сърце
една красива и страстна любов!!!


Разбираш, че животът не винаги е суров.
Запази винаги в себе си този младежки дух.
А сега съм цялата в слух
и очаквам с нетърпение
твоето сърдечно откровение.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...