Така е за жалост
В резултат на политическата криза
народът надяна оръфана риза.
Ей, Народ мъченик! Що не покажеш, че си Велик?
Защо не вдигнеш гордо глава,
а си нагазил с нозе във калта?
Писна ни да живеем в дълга илюзия,
че сме част от красива екскурзия!
И влакът, който монотонно ни вози
върви все по старите си коловози!
А в уж първата класа на трена
пътуват политическите вретена!
Около тях се намотават гнили конци,
вденати в мафиотските ръждиви игли.
А тези иглички пробождат, нехаят
и за закони не искат за знаят!
Защото са ниша от държавния простор
наречена накратко - апашки отбор
А във втората класа на влака,
който тъй монотонно си трака
пътува интелигенция „бледа”,
защото не умее никак да”гледа”!
Във влака в купето със номерче трето
седят мълчаливо младеж и девойка,
а левентът си мисли как да я бройка.
Гърлата сочна пък наум бързо пресмята
каква ще е неговата работна заплата?
Как да се докопа до джентълменския джоб
и не само това - левентът да и стане и роб!
А във купето със номерче пето
пътуват старци и старици.
И обсъждат активно пенсията си ниска,
и споделят плачевно съдбата си близка!
Така е за жалост в тази държава,
защото всеки коня си разиграва.
Низините не искат вече да „знаят”,
а във висините никак не хаят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лидия Все права защищены
