13 авг. 2015 г., 23:33

Така и не ти написах любовно стихотворение

760 0 5

Така и не ти написах любовно стихотворение

Две очи, разбира се, очарователна усмивка,
поглеждам те и се страхувам, че виждаш огъня във мен.
А очите ти ме гледат, очите ти ме гледат,
но как да разбера виждаш ли ме мен.
И аз, разбира се, съм центъра, за тебе аз не мисля,
само сутрин, обед, вечер и насън.
Кръжат около мене усмихнати видения,
вадят ме от себе си, пращат ме към тебе,
вън, вън, вън...

Но вече сме големи, вече сме големи,
ако те видя, няма да си ти.
Щастливо пак видение, още ли те срещам
макар и след години.

И страх ме е да плача, някой да не види,
да не ме разпитва пак сега.
Сега боли ме повече, тогава теб обичах те,
прописах с закъснение,
о, прелестно видение.
Обичам те дори сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятен уикенд и на теб, Анастасия Благодаря на всички наминали! Знаете как да ме усмихнете
  • ...Но вече сме големи, вече сме големи,
    ако те видя, няма да си ти...
    Браво!
  • Мисля, че страхотно си се реванширала за ненаписаното любовно стихотворение
    Това ти е в по-различен стил, но е все така въздействащо!
  • За да няма повторения? Но не знам дали са искали, нито съм искала да са ми пленници... Тук просто имах нужда от тези повторения.
  • Йоана...изненада ме за добро утро, изненадваш ме със стих и за лека нощ!
    Как да не си написала, та това е най-страхотното любовно стихотворение... Преди ти казах - това ти е най-хубавото стихотворение...засега! Сега твърдя същото за това. Ти наиктина непрекъснато надскачаш себе си!!! Прекрасно е, наистина! Ако това беше написано за мен, щеше да ми стане толкова мило, че да се разплача!
    Прекрасна си! ПОЗДРАВИ И УСМИВКИ!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...