Така и не ти написах любовно стихотворение
Така и не ти написах любовно стихотворение
Две очи, разбира се, очарователна усмивка,
поглеждам те и се страхувам, че виждаш огъня във мен.
А очите ти ме гледат, очите ти ме гледат,
но как да разбера виждаш ли ме мен.
И аз, разбира се, съм центъра, за тебе аз не мисля,
само сутрин, обед, вечер и насън.
Кръжат около мене усмихнати видения,
вадят ме от себе си, пращат ме към тебе,
вън, вън, вън...
Но вече сме големи, вече сме големи,
ако те видя, няма да си ти.
Щастливо пак видение, още ли те срещам
макар и след години.
И страх ме е да плача, някой да не види,
да не ме разпитва пак сега.
Сега боли ме повече, тогава теб обичах те,
прописах с закъснение,
о, прелестно видение.
Обичам те дори сега.
© Йоана All rights reserved.
Благодаря на всички наминали! Знаете как да ме усмихнете 
