Така ми липсваш, татко...
Слушам Жо Дасен, защото знам,
че много го обичаше...
Така ми липсваш всеки Божи ден...
И пълнят се с сълзи очите ми.
И щом го чуя, зейва празнина,
останала след теб в сърцето ми.
А как ми трябва твойта топлина
и чувството, че съм дете обичано.
Поглеждам към звездите често аз
и вярвам, че отгоре гледаш ме...
И често разговарям с тебе мислено,
приседнала на пейката до гроба ти.
31.01.2010
© Анна Дюлгерова Все права защищены