5 февр. 2012 г., 17:53

Така създадоха жената

1.1K 0 3

Бог: Що повика ме бе, смотан?

Адам: Аз съм мъничко самотен!

Бог: Искаш нек`во компаньонче?

Адам: Да е сладичко миньонче.

Бог: Да е някакво сияйно?

Адам: Да обичам го безкрайно!

Бог: Да е някаква наслада?

Адам: Като теб - от небесата.

Бог: Тоест, искаш Божеството?

Адам: Не бе, само блаженствóто!

Бог: Чакай, нещо не разбирам!

Адам: Да го гледам и не спирам!

Бог: Дай ми някаква подробност.

Адам: Да е жива грациозност.

Бог: Още нещо да добавям?

Адам: Да се много възхищавам.

Бог: Май готово е, Адаме!

Адам: Леле, Господи, разбра ме!

Бог: Кáжи ми - не съм ли умен?

Адам: Гений си, а аз съм влюбен!

Бог: Как ще кръстиш го, Адаме?

Адам: Туй съкровище? Жена е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно чувство за хумор! Поздравления!
  • Четох някъде подобна история с по-друг финал.
    Адам: Защо си я създал толкова красива?!
    Бог: За да я харесаш, Адаме!
    Адам: А защо е толкова глупава?
    Бог: За да те хареса и тя...


  • това е за "Хумористична"

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...