Бог: Що повика ме бе, смотан?
Адам: Аз съм мъничко самотен!
Бог: Искаш нек`во компаньонче?
Адам: Да е сладичко миньонче.
Бог: Да е някакво сияйно?
Адам: Да обичам го безкрайно!
Бог: Да е някаква наслада?
Адам: Като теб - от небесата.
Бог: Тоест, искаш Божеството?
Адам: Не бе, само блаженствóто!
Бог: Чакай, нещо не разбирам!
Адам: Да го гледам и не спирам!
Бог: Дай ми някаква подробност.
Адам: Да е жива грациозност.
Бог: Още нещо да добавям?
Адам: Да се много възхищавам.
Бог: Май готово е, Адаме!
Адам: Леле, Господи, разбра ме!
Бог: Кáжи ми - не съм ли умен?
Адам: Гений си, а аз съм влюбен!
Бог: Как ще кръстиш го, Адаме?
Адам: Туй съкровище? Жена е!
© Сандостен Калций Все права защищены