12 апр. 2018 г., 18:23  

Такава ме обичай, ако можеш!

1K 14 18

Все питаш за безсънните ми нощи,

а аз отдавна спрях да ги броя!

Не зная, жива ли съм още –

най-грешната сред грешните в света!

 

Нозете ми до болка са ранени

но търся своя път за да вървя!

Не ме разпитвай, поседни до мене,

със някой искам днес да помълча!

 

Такава ме обичай, ако можеш!

Не ме сравнявай с никоя жена!

Дори пред мен небето да положиш,

едва ли ще успея да се променя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... и докато мълчим да галя нозете ти... препотъча дофтуръ... Бгм...
  • Страхотно! Не трябва и не можем да променяме хората, които обичаме.
  • Люси, Роби, благодаря ви!
  • И тук - комплименти за стиха, Руми!...Браво!...
  • Чудесен стих мила Руми🌹🌹🌹🌞

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...