Такива, каквито са...

Смъртни са безсмъртните,

а уродливите са с почести…

Плющят в лицето ми с отрови,

                                        като бичове,

червените реки по мен се стичат,

и смешни са ми тъжните пророчества…

Безпомощни са мощните,

а неуместните са смислени…

Римуват еретичните си мисли

и плахо сричат вяли стихове…

Изкривени са, макар и праведни,

а безметежните са споменавани.

Довършват си с безумство фразите

върху главите на безславните…

Неоткриваеми са, а гордо са изправени,

безжалостните се завиват с милости.

Поклонници улисани във вярата –

отскубнати, те вече са заминали,

                                  oблечени във свойта ярост…