Такива, каквито са...
Смъртни са безсмъртните,
а уродливите са с почести…
Плющят в лицето ми с отрови,
като бичове,
червените реки по мен се стичат,
и смешни са ми тъжните пророчества…
Безпомощни са мощните,
а неуместните са смислени…
Римуват еретичните си мисли
и плахо сричат вяли стихове…
Изкривени са, макар и праведни,
а безметежните са споменавани.
Довършват си с безумство фразите
върху главите на безславните…
Неоткриваеми са, а гордо са изправени,
безжалостните се завиват с милости.
Поклонници улисани във вярата –
отскубнати, те вече са заминали,
oблечени във свойта ярост…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Христов Всички права запазени
