30 мая 2019 г., 09:23

Такива сме

1.1K 14 18

Такива сме си. Странно поколение.
Залъгваха ни с приказки за вечност.
Неравенствата бяха уравнение.
А бъдещето- светло...И далечно.

 

Такива сме си. Вярвахме и любихме.
Четете, всяка бръчка по лицата.
И до перце крилата си оскубахме.
Сега летят душите и сърцата.

 

Такива сме си. Смешни, неподправени.
А вие млади сте. И не грешите.
 От нашите копнежи са направени.
Везните, дето мерят ви душите.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Такива сме си. Вярвахме и любихме.
    Четете всяка бръчка по лицата.
    И до перце крилата си оскубахме.
    Сега летят душите и сърцата...."
    Прекрасно е, Наде!...Пропуснал бях да го коментирам, кой знае защо...
  • Радвам се, че ти харесва, Иржи!
  • И сега сме си такива,но ние,по-старите,а младите са други....Те знаят и да искат и да се борят и си го вземат сами....Неизчерпаема си,Наде!
  • Кате, Гавраил, благодаря ви!
  • Да кажеш толкова много в поезия си е талант. Замислящо и хубаво.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...