30 may 2019, 9:23

Такива сме

  Poesía » Otra
1.1K 14 18

Такива сме си. Странно поколение.
Залъгваха ни с приказки за вечност.
Неравенствата бяха уравнение.
А бъдещето- светло...И далечно.

 

Такива сме си. Вярвахме и любихме.
Четете, всяка бръчка по лицата.
И до перце крилата си оскубахме.
Сега летят душите и сърцата.

 

Такива сме си. Смешни, неподправени.
А вие млади сте. И не грешите.
 От нашите копнежи са направени.
Везните, дето мерят ви душите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Такива сме си. Вярвахме и любихме.
    Четете всяка бръчка по лицата.
    И до перце крилата си оскубахме.
    Сега летят душите и сърцата...."
    Прекрасно е, Наде!...Пропуснал бях да го коментирам, кой знае защо...
  • Радвам се, че ти харесва, Иржи!
  • И сега сме си такива,но ние,по-старите,а младите са други....Те знаят и да искат и да се борят и си го вземат сами....Неизчерпаема си,Наде!
  • Кате, Гавраил, благодаря ви!
  • Да кажеш толкова много в поезия си е талант. Замислящо и хубаво.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...