27 июл. 2007 г., 23:21

ТаланТ

700 0 3
Не мисля, че със талант аз пиша!
По-скоро с усещане за „светлосянка”.
Чувства, сънища и мисли,
на живо или пък в дълбока дрямка.

Не се стремя аз думите да подредя,
да нижа ги, за да бъдат те изящни.
Това са просто моите слова,
живи, дишащи, понякога неясни.

Ръцете там пред листа онемяват,
нямат власт над своите дела.
Разум и сърце се надпреварват,
кой пръв да пише стих сега.

Душата ми в стиха един вие не търсете,
сред много строфи се простира тя.
Безброй изписани куплети прочетете,
частица във всякой оставила сама.

Знам, че трудно сега съм разбираем.
Може би, дори не се стремя!!
Обичам аз да бъда мъничко потаен.
На вашето прозрение оставих „смисъла”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси "романтична душа" !!
    А Мартине, радвам се. Надявам се не за лошо съм те накарал да мислиш
  • Накара ме да мисля, че и някъде тук се крия аз самия.
  • Имаш заряд, поддържай думите - живи, дишащи, неясни...!!!
    Дерзай и успех!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...