Jul 27, 2007, 11:21 PM

ТаланТ 

  Poetry
562 0 3
Не мисля, че със талант аз пиша!
По-скоро с усещане за „светлосянка”.
Чувства, сънища и мисли,
на живо или пък в дълбока дрямка.

Не се стремя аз думите да подредя,
да нижа ги, за да бъдат те изящни.
Това са просто моите слова,
живи, дишащи, понякога неясни.

Ръцете там пред листа онемяват,
нямат власт над своите дела.
Разум и сърце се надпреварват,
кой пръв да пише стих сега.

Душата ми в стиха един вие не търсете,
сред много строфи се простира тя.
Безброй изписани куплети прочетете,
частица във всякой оставила сама.

Знам, че трудно сега съм разбираем.
Може би, дори не се стремя!!
Обичам аз да бъда мъничко потаен.
На вашето прозрение оставих „смисъла”.

© Рефицул All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси "романтична душа" !!
    А Мартине, радвам се. Надявам се не за лошо съм те накарал да мислиш
  • Накара ме да мисля, че и някъде тук се крия аз самия.
  • Имаш заряд, поддържай думите - живи, дишащи, неясни...!!!
    Дерзай и успех!
Random works
: ??:??