10 апр. 2008 г., 17:59

Талисман (пази от любов) 

  Поэзия » Любовная
661 0 10

Нецелунати, пропукаха се устните

от цинизми,

с които каляваш сърцето си.

И повтаряш ги до втръсване...

До вярване.

А  слънцето сякаш нарочно

само твоята улица избягва...

А ти живееш

във все по-мрачните си мисли,

които са ти талисман срещу бъдещи неканени болки.

До смърт плашиш

онези красиви пъстрокрили пеперуди...

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Посвещението е невероятно!Един ден ще се престраши..при всеки се случва. и прегръдки от мен.И да знаеш,че не съм забравила за теб и скоро ще опитам да излезем
  • Силно е!
    И на мен много ми харесва!
  • Ех...че хубаво...казано и написано...!
    с обич, Таня.
  • Браво, Таничка!
  • Мерси!Благодаря ви, милички, радвам се, че ви харесва!
  • Хареса ми!Много!
    А за вдъхновинето...разбирам те
    Но добре се е получило!поздрав!
  • Благодаря ви, че ме четете!И аз ви чета, напоследък обаче пропускам коментарите, съзнателно е.Защото си мисля за някои хора, че ми пишат коментари само защото аз им пиша.
  • Танче, това е временно състояние или страх от влюбване и ранимост!
    Поздрав за идеята.
  • Наистина е много тъжно!Но така добре си го написала!Поздравявам те
  • Рени, няма вдъхновение.
    Сякаш съм много щастлива, за да пиша.Това е посветено на един приятел, който сякаш се е имунизирал срещу любов.
Предложения
: ??:??