Нецелунати, пропукаха се устните
от цинизми,
с които каляваш сърцето си.
И повтаряш ги до втръсване...
До вярване.
А слънцето сякаш нарочно
само твоята улица избягва...
А ти живееш
във все по-мрачните си мисли,
които са ти талисман срещу бъдещи неканени болки.
До смърт плашиш
онези красиви пъстрокрили пеперуди...
© Таня Атанасова Все права защищены