Там, дето Господ приказки разказва

7 сент. 2023 г., 20:24

Поэзия

202 3 2

ТАМ, ДЕТО ГОСПОД ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА

... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,

пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,

то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –

светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света,

не струпах нито злато, нито сърма, бях дъждолей в дъбравите с цветя,

пропуснатото няма как да върна, и – слава Богу! – че си отлетя,

красив и кратък, моят ден отмина, какво ми носи другият? – не знам,

редя дръвца в кахлената камина, че зимата е тръгнала насам,

със книжица на топлата си пазва мълча – и се възкачвам към стоте,

там, дето Господ приказки разказва на стихналото в мен добро дете.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-09-08T08:35:50+03:00

Няма такава поезия!
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-09-08T08:33:14+03:00

Пред каквито борби и болки да ни изправи животът е хубаво да запазим в душата си доброто и наивно дете.