Там, дето Господ приказки разказва
ТАМ, ДЕТО ГОСПОД ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА
... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света,
не струпах нито злато, нито сърма, бях дъждолей в дъбравите с цветя,
пропуснатото няма как да върна, и – слава Богу! – че си отлетя,
красив и кратък, моят ден отмина, какво ми носи другият? – не знам,
редя дръвца в кахлената камина, че зимата е тръгнала насам,
със книжица на топлата си пазва мълча – и се възкачвам към стоте,
там, дето Господ приказки разказва на стихналото в мен добро дете.
© Валери Станков All rights reserved.
