dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
19 апр. 2008 г., 17:18

Там е покоят... при татко 

  Поэзия » Другая
1229 0 27

Пътувах на запад. 
Не исках да тръгвам, така се получи.
Насила посока без път. 
С объркани стъпки утъпках баирите.
И търсех за светлото брод.
Разкъсах забрадката мамина.
Черната, страшната, грозната.
Пригладих косите и.
Белите, дългите, живите.
Закичих ги с цвете дарено.
Последно. За татко.
Почерпих от виното.
И пиха насила гробарите.
Прашните, силните, тъжните.
Стари приятели таткови.
Но нямаше сила.
Да скъса въжетата.
Восъчни, здрави вериги.
А песен се чуваше.
Виеше вятърът.
Гладен за сълзи вдовишки.
Мъждукаше диря в кандилото,
жадно за мъката. Вечната. Моята мъка...
Пътувах на запад.
Така се получи.
Приседнах за кратко. На буците черни.
Големите, тежките, калните.
Там пътят не свърши.
Там беше покоят.
И краят на пътя.
За татко...

© Дарина Дечева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • излишно е да се поддавате на глупави провокации - "Убий глупака със мълчание, със думи вятъра се гони..."
  • Дори и да познаваш, Дарина, не разбирам какъв е този въпрос? Стихотворението е писано за свекър и, не за баща и. (А той случайно е от Черни вит)

    Сарказъм ли долових, или се намираш на приказка?
  • Ми представи си, че коментарът ми нито е тъп, нито е неграмотен, просто случайно познавам въпросната Дарина Дечева и за това питам нея, а не теб! Така, че малко яснота не е излишна ...
  • EleonoraBG (Елеонора Василева) това беше върхът на простотията!
    Честна дума.
    Ако няма какво да кажеш - по добре не казвай нищо!
    Прегледай си тъпия комент и пусни някакъв друг.
    А ако си мислиш, че четейки стихове си в рубриката искрено и лично - вервай ми - бъркаш!

    апропо - мноо ми е интересно как пък точно на този стих попадна от цялата многотия?! мъ?!
  • Това Дарче истинският баща ли ти беше или свекърът ти ... че май истинския ти си е жив и здрав в село Черни Осъм Тетевенско ...
  • о тъжно е,но хубаво
  • Сега започнах да те чета и попаднах на това.. Ако има стих, който може да ме разплаче - този е..
  • Нямам думи! Поклон!
  • Дарче!!! Така ме ръзтърси и така ме разкъса стиха ти...ще имам нужда от доста време, за да се събера! Поклон!!!
  • Много страшно!
    И много силно!
    Поклон!
  • ...Поклон!

    За силата, за изплаканата болка... прегръщам те!
  • няма какво да кажа просто...както пише в някой коментар по-долу изисква се голяма смелост да се напише това респектиращо е това действие...
  • Разбирам, мила...
    Моите съболезнования!

    Липсваш...
  • Заболя ме... минаха толкова много години, а сякаш вчера е било.
    Поклон!
    /след твоят стих не мога да чета нищо друго/
  • Кака,
    Мислех просто да оствя многоточие. Но няма!
    Липсваш, кака! Стисни рамото на "вестителя" от мен! Не че няма какво друго да кажа - ама тук толкоз!
    За стихото - мога сама да целуна ръцете, които са го сътворлили!

    ...

  • Почитания!
    И за стиха, и за смелостта да пишеш за това - аз не мога.
  • поклон!!!
    смъртта е също форма на живот!
    "страната неоткрита от която,
    не се е върнал никой пътник още..."
  • !!!
    Поклон!...
  • ....Поклон!
  • Поклон!
  • ......Поклон!
  • Това твое стихотворение ме връща към едно предишно - "Кой ти каза?"...и към молбата ти да не го оценяваме...така чувствам нещата...Респект !!!
  • Съприживях го, отново!
    Прегръщам те, Дари!
  • Много добре те разбирам и аз загубих близък на скоро . Произведението ти ме докосна дълбоко в сърцето, там където крия мъката от хората
  • ех, Дарче...
  • Поклон!
    Дарчик, прегръщам те...
  • Небето...е покоят на мъртвите,Дар!
    Не го стържи!
    !!!
Предложения
: ??:??