Там е покоят... при татко
Пътувах на запад.
Не исках да тръгвам, така се получи.
Насила посока без път.
С объркани стъпки утъпках баирите.
И търсех за светлото брод.
Разкъсах забрадката мамина.
Черната, страшната, грозната.
Пригладих косите и.
Белите, дългите, живите.
Закичих ги с цвете дарено.
Последно. За татко.
Почерпих от виното.
И пиха насила гробарите.
Прашните, силните, тъжните.
Стари приятели таткови.
Но нямаше сила.
Да скъса въжетата.
Восъчни, здрави вериги.
А песен се чуваше.
Виеше вятърът.
Гладен за сълзи вдовишки.
Мъждукаше диря в кандилото,
жадно за мъката. Вечната. Моята мъка...
Пътувах на запад.
Така се получи.
Приседнах за кратко. На буците черни.
Големите, тежките, калните.
Там пътят не свърши.
Там беше покоят.
И краят на пътя.
За татко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
