30 апр. 2009 г., 22:55

Там, където...

1.4K 1 11

 

Аз съм с утрото, с изгрева ясен,

с дъх на люляк, косена трева,

сутрин следвам стъпките ти по росата,

вечер тръгвам с теб по лунна пътека.

 

През деня летя с облаците бели,

след дъжда изкачвам слънчева дъга,

аз съм с порива на вятъра

и с ласките на морската вълна.

 

Моят дом е там, където

синьо е небето,

слънцето трепти в морето,

грее златен клас, налива жито

и цъфтят безброй цветя.

Аз съм тук, а мислите ми са

там, където ми е сърцето.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашо Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за вниманието и разбирането Валка!
    -------------
    Благодаря за вниманието и на теб Нели (nellnokia)!
    Те не знаеш моите чувства.
    Аз не надниквам просто така или с тъга.
    Съгласен съм с теб за едно, че домът и сърцето трябва да са заедно.
    Домът може да се премести от едно място на друго, но това е последващо решение на двама.
    ---------------------------
    Поздрави и усмихнат ден пожелавам на всички!
  • Не се връщай!

    Aко просто дошъл си така.

    Не се връщай!!

    Ако само надникваш с тъга.

    ... най- добре остани там, където

    е животът ти, домът и сърцето...

    Това е, Сашо!! Домът и сърцето трябва да бъдат заедно.
  • С Вълчо съм! Слушай сърцето, то е най-добрия съветник!
    Сърдечни поздрави Сашо!!!
  • Благодаря Ви приятели за хубавите думи и споделените чувства!
    Поздрави и усмивки от мен!
  • Прекрасен копнеж!Да бъде пълна радостта ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...