30.04.2009 г., 22:55

Там, където...

1.4K 1 11

 

Аз съм с утрото, с изгрева ясен,

с дъх на люляк, косена трева,

сутрин следвам стъпките ти по росата,

вечер тръгвам с теб по лунна пътека.

 

През деня летя с облаците бели,

след дъжда изкачвам слънчева дъга,

аз съм с порива на вятъра

и с ласките на морската вълна.

 

Моят дом е там, където

синьо е небето,

слънцето трепти в морето,

грее златен клас, налива жито

и цъфтят безброй цветя.

Аз съм тук, а мислите ми са

там, където ми е сърцето.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за вниманието и разбирането Валка!
    -------------
    Благодаря за вниманието и на теб Нели (nellnokia)!
    Те не знаеш моите чувства.
    Аз не надниквам просто така или с тъга.
    Съгласен съм с теб за едно, че домът и сърцето трябва да са заедно.
    Домът може да се премести от едно място на друго, но това е последващо решение на двама.
    ---------------------------
    Поздрави и усмихнат ден пожелавам на всички!
  • Не се връщай!

    Aко просто дошъл си така.

    Не се връщай!!

    Ако само надникваш с тъга.

    ... най- добре остани там, където

    е животът ти, домът и сърцето...

    Това е, Сашо!! Домът и сърцето трябва да бъдат заедно.
  • С Вълчо съм! Слушай сърцето, то е най-добрия съветник!
    Сърдечни поздрави Сашо!!!
  • Благодаря Ви приятели за хубавите думи и споделените чувства!
    Поздрави и усмивки от мен!
  • Прекрасен копнеж!Да бъде пълна радостта ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...