30.04.2009 г., 22:55

Там, където...

1.4K 1 11

 

Аз съм с утрото, с изгрева ясен,

с дъх на люляк, косена трева,

сутрин следвам стъпките ти по росата,

вечер тръгвам с теб по лунна пътека.

 

През деня летя с облаците бели,

след дъжда изкачвам слънчева дъга,

аз съм с порива на вятъра

и с ласките на морската вълна.

 

Моят дом е там, където

синьо е небето,

слънцето трепти в морето,

грее златен клас, налива жито

и цъфтят безброй цветя.

Аз съм тук, а мислите ми са

там, където ми е сърцето.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за вниманието и разбирането Валка!
    -------------
    Благодаря за вниманието и на теб Нели (nellnokia)!
    Те не знаеш моите чувства.
    Аз не надниквам просто така или с тъга.
    Съгласен съм с теб за едно, че домът и сърцето трябва да са заедно.
    Домът може да се премести от едно място на друго, но това е последващо решение на двама.
    ---------------------------
    Поздрави и усмихнат ден пожелавам на всички!
  • Не се връщай!

    Aко просто дошъл си така.

    Не се връщай!!

    Ако само надникваш с тъга.

    ... най- добре остани там, където

    е животът ти, домът и сърцето...

    Това е, Сашо!! Домът и сърцето трябва да бъдат заедно.
  • С Вълчо съм! Слушай сърцето, то е най-добрия съветник!
    Сърдечни поздрави Сашо!!!
  • Благодаря Ви приятели за хубавите думи и споделените чувства!
    Поздрави и усмивки от мен!
  • Прекрасен копнеж!Да бъде пълна радостта ти!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...