***
Не съм жена, която се печели.
Из мен кръстосват древните легенди.
Където свършват всичките предели,
натам духът ми устремен е.
От славен бог ли с дар ще ме откупят?
Нима от хляб хлебарят се нуждае?
Една скала по-лесно се пропуква,
отколкото от жестове да се омая.
Не съм жена, която се задържа.
Ни с обич, ни с внимание, ни с' сила.
И който е строил у мене къща,
на плаващ пясък вижда, че строил е.
Не ме примамват бляскавите думи,
капанът им "суетност" да ме впримчи.
В гърдите ми едно море разбунено
отмило е следите на мнозина.
Не съм жена, която се сбогува.
Аз сливам се със кървавия залез.
След мен остават тъжни да танцуват
главни, от огъня ми изоставени.
Единствен знаеш - и на себе чужда,
сега съм твоя. Орисна повеля.
Ти имаш нещо, дето ми е нужно.
У тебе моето сърце живее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
