Там някъде
788
0
1
Стъпките ми пропълзяват бавно
в застиналата тишина.
Синеещата сянка на луната
лежи в снега.
Сърцето ми, под нулата притихнало,
донесе зимата във мен,
а някъде, там някъде е тихо...
И ти си там. Без мен.
Снежинките потъват в белотата,
но зная аз, зад бялото лежи
небето синьо, а зад синевата
живее безпределността...
И ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Трифонова Все права защищены
