Там, високо
Там, високо в планините,
покрити с бяла пелена.
Там, където се спускат реките,
преди да се превърнат в леденина.
Там, небето е по-синьо.
Облаци се реят над простора.
Там, слънцето грее по-силно,
И лъчите му огряват кръгозора.
Там, вековните дървета натежали,
от сняг, тъй пухкав и дебел.
Спускат се клоните като кинжали,
почти докосващи студения темел.
Там, човек разцъфва като кокиче,
диша с пълни дробове.
Малко цвете, пъстро птиче
изпълват с радост всичките му светове.
А те са много, на човека световете,
заробен ден и нощ във сивотата.
Но трудно се оставя на ветровете.
Не отваря път на светлината.
Там, високо в планините,
вятърът го сам понася.
Озаряват го светлините,
а реката го отнася.
© Десислава Азманова Все права защищены