Там, високо

      Там, високо

Там, високо в планините,

покрити с бяла пелена.

Там, където се спускат реките,

преди да се превърнат в леденина.

Там, небето е по-синьо.

Облаци се реят над простора.

Там, слънцето грее по-силно,

И лъчите му огряват кръгозора.

Там, вековните дървета натежали,

от сняг, тъй пухкав и дебел.

Спускат се клоните като кинжали,

почти докосващи студения темел.

Там, човек разцъфва като кокиче,

диша с пълни дробове.

Малко цвете, пъстро птиче

изпълват с радост всичките му светове.

А те са много, на човека световете,

заробен ден и нощ във сивотата.

Но трудно се оставя на ветровете.

Не отваря път на светлината.

Там, високо в планините,

вятърът го сам понася.

Озаряват го светлините,

а реката го отнася.