rumbic (Руми)
329 4585
25 февр. 2017 г., 15:02  

Там оставих от свойта душа ... 

  Поэзия
923 9 26

Още помня онези полета

с аромат на диви цветя,

само птици се реят в небето!

Този спомен навява тъга!

 

Виждам даже къщите стари

със измазани, бели стени,

от чимшира обрасли дувари -

нежен спомен който мълчи!

 

Две очи се усмихват във мрака,

някой пак ми подава ръка!

Моят взор е отправен нататък -

там оставих от свойта душа...

 

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Живко, правилно си го доловил... Благодаря ти!
  • Улавям малко емигрантска носталгия... Харесва ми.
  • Лили....
  • Връщам се тук....
  • Благодаря ти, Албена!
  • Толкова красива носталгия, Руми... Почувствах я!
  • Митко, Маргарита, радвам се да ви видя тук!
    Маргарита...не знам аз дали ще те разплача, но ти ме просълзи с този коментар...!
  • Стига вече! Ще ме разплачеш! Мъчно ми е и за описаната къща, и за забравеното късче от душата ти, и за времето, когато тя, душата ти, е била цяла, не е имало мълчалив спомен, а ти си била щастлива!
  • Така е!Успя да ме върнеш в детството ми! Благодаря!
  • Латинка, в теб има изключително много позитивизъм, а хора като теб ме радват толкова много...! Стоя си тук, чета това което си ми написала и една непринудена усмивка се е разположила на лицето ми! А що се отнася до обръщението ''Ти'', няма как да ме обиди, напротив, радва ме! Продължавай да твориш и продължавай да бъдеш точно такава, каквато си, прекрасна!
  • Харесва ми...какво друго! Ако взема да раздиплям друго, ще изпадна в смешно положение,защото все ме избива на хумор. И...за книгата и илюстрациите...хахаха, отдааавна съм се сетила и осъществила. Щото съм кака! Това стихотворение ми напомни един мой период, когато рисувах само стари къщи....Така прилягат на твоята душа тук...Дори бих искала да ти пратя някоя, но не знам как...искам да е само за теб) Дано не се обидиш от обръщението на ти) Може пък да ти подскаже римувани думи....И последно, във ФБ има сайт за литература Многоточие, в момента има конкурс за стих по една моя рисунка. Оказа се страхотен експеримент. Изненадана съм! Толкова различни погледи към една графика...Ех, олях се с думи. Но ме извини. Та така. Спирам, не че ми се иска...
  • Благодаря ти, Eipril! Много се радвам, че стихотворението ти е въздействало!
  • Сякаш си го писала за мен.Моята Баба ме чака на старата врата!Колкото по върви времето нещо ме тегли натам
  • Благодаря Ви за това, че не ме подминавате, приятели! Изключително ми е приятно, че мога да споделя своите чувства и мисли с хора, които ме разбират! Прекрасна нова седмица Ви пожелавам!
  • Поздрави от мен за чудесният стих, Руми!
  • Част от нашата Душа винаги витае в спомените.А те са отпечатъка ни в миналото.Особено красив когато се отнася за родният край.Там винаги ще ни чакат две очи и една протегната ръка.Ръката на незабравата.
    Поздрав!
  • Няма нищо по родно и прекрасно от "старата къща" Поздрави Руми!
  • С Кери-по скоро ,,оставила" отколкото ,,забравила"! Много хубаво!
  • Красота!
  • Много е красиво...
  • Много хубаво...
  • "там забравих от свойта душа" - всичко е в тези думички. Поздрави!
  • А може би опазваме сакралното в нас...😇
  • Прекрасно е, Руми! Оставяме по частица от себе си там, където сме били щастливи...
  • Много ми хареса, Руми! Трудно намирам думи да коментирам, когато нещо много ми харесва, затова често оставам безмълвна при теб. Поздрави!
  • Лирика и носталгия, поднесени така, както само ти умееш, Руми. Твоята поетична машина на времето ме върна назад и в моето минало към незабравими мигове. Поздравявам те за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??