Танц
Лети душата ми, аз след нея,
а под нозете ми целият свят,
следвам я, бързам и не смея
към вчера да се върна - мрак.
Аленее залезът така красив,
вълнува се женското в мен...
Аз нося в сърцето порив див,
мъжки образ там е съхранен.
Издава се сърцето със смеха,
любовта извира по страните.
Уловен копнеж личи в стиха,
възбудата пулсира в дните.
Крещи ми съвестта: ”Хей, спри!”,
а аз съм глуха и ехото не чувам.
Съблякох всичко, в мен гори -
изгарям цялата, летя, танцувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
