29 июн. 2017 г., 16:55

Танц 

  Поэзия » Любовная
602 2 2

Опънати от болка тънки струни

и лепкав, сив, тютюнев полумрак...

Ръцете му, отдавна нецелувани,

не вярват, че се случва пак –

две нежни длани се докосват

до тежката им мъжка самота.

Посяга от надежда омагьосан:

"Това ли чаках? Може би е Тя?"

И четири ръце се сплитат

в магия за китара и тромпет.

Две чаши си остават недопити

с парченца самота и бучки лед.

И танцът ги обгърна като в лава –

застинали единствени в света.

Потече в слабините им жарава

и ги отнесе влюбена нощта.

© Калина калина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Почти никога не прибавям в любими стих, в който има мъжко присъствие, но този напълно си заслужава да направя изключението. Красота!... Наслада!... Комплименти, Калина!
  • Койко нежна и елегантна еротика! Браво!
Предложения
: ??:??