Танц
Примигва – тя, той – гордо се изправя,
телата раждат обща топлина.
Очите му я обкръжават жадно
и тя се впуска в дивната игра.
Поема дъх, завъртане, прегръдка,
ръцете галят нежната и́ плът.
Обръщане във ритъм, малка стъпка –
на чувствата това е кръстопът.
Целуват се със поглед и със допир,
разменят лудо сладострастна жар.
А музиката, подредена в ноти,
превръща се в бленуван, парещ дар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Моите поздравления, Данаил! Успял си да запазиш движението на огъня между героите , на любовта, за да е наистина танц, на очи, сърца,тела... Ритъмът на любовта откъм чувствената му страна е наистина трудно описуем. Ти, обаче си го описал в поетична красота. За мен стихотворението ти диша и е пълно с живот. Благодаря!