Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи
и че́лото докосна мойто рамо.
Покриваш ме с жадувани следи –
безумие и страст са в амалгама.
Косите ти ме галиха със смях
и сетне ме гравираха със нежност.
Какво ли значи думичката грях,
когато сме изгубили и тленност?!