Зад хиляди сълзи
крият се нечии души.
Зад хиляди лъжи
някой скри милиони хвалби.

Ти, никога не осъзна моята тъга
когато някога ти казах, че умирам в самота.

Ти, някога разбра, че съдбата е зла
която някъде зарови в недостойната душа.

Ти, навсякъде разказа за своята лъжа,
но никога духът ти не оживя.

Ти, всякога си мразен от своята игра,
защото никога не призна собствената си вина.

Ти, винаги си изтощен от срама,
който никога някъде не си рисувал на мига.

За хиляди молби
живият ничии мечти.
За хиляди игри
някой крещи: „Боли!”