19 июн. 2016 г., 12:22

Танц с възлюбения вятър

627 0 2

ТАНЦ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ ВЯТЪР
Р. Чакърова 

Повика ме гласът на сутрешния Вятър...
Погали ме със мекия си тембър. 
Събуди се за полети душата ми.
И хукна пак да се надбягва с времето. 


Разкърши се снагата ми тополова, 
когато Той прекара нежни пръсти 
в къдриците на младите ми клони
и ме прегърна палаво през кръста...


Покани ме на танц насред гората -
пред погледа на сови любопитни. 
Ах, този мой възлюбен - Вятърът!... 
На белия му кон политам...


Полите ми се веят най-безсрамно 
и роклята ми чувствено се свлича... 
Не устоях на ритъма... Отдадох се...
А Той ми се закле, че ме обича...

 

Лондон 2016'

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...