19 июн. 2016 г., 12:22

Танц с възлюбения вятър

625 0 2

ТАНЦ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ ВЯТЪР
Р. Чакърова 

Повика ме гласът на сутрешния Вятър...
Погали ме със мекия си тембър. 
Събуди се за полети душата ми.
И хукна пак да се надбягва с времето. 


Разкърши се снагата ми тополова, 
когато Той прекара нежни пръсти 
в къдриците на младите ми клони
и ме прегърна палаво през кръста...


Покани ме на танц насред гората -
пред погледа на сови любопитни. 
Ах, този мой възлюбен - Вятърът!... 
На белия му кон политам...


Полите ми се веят най-безсрамно 
и роклята ми чувствено се свлича... 
Не устоях на ритъма... Отдадох се...
А Той ми се закле, че ме обича...

 

Лондон 2016'

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....