ТАНЦ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ ВЯТЪР
Р. Чакърова
Повика ме гласът на сутрешния Вятър...
Погали ме със мекия си тембър.
Събуди се за полети душата ми.
И хукна пак да се надбягва с времето.
Разкърши се снагата ми тополова,
когато Той прекара нежни пръсти
в къдриците на младите ми клони
и ме прегърна палаво през кръста...
Покани ме на танц насред гората -
пред погледа на сови любопитни.
Ах, този мой възлюбен - Вятърът!...
На белия му кон политам...
Полите ми се веят най-безсрамно
и роклята ми чувствено се свлича...
Не устоях на ритъма... Отдадох се...
А Той ми се закле, че ме обича...
Лондон 2016'
© Rositsa Chakarova Всички права запазени