3 июн. 2020 г., 00:09

'Танцуващи Атоми'

1.6K 0 0

Изписани, ден подир ден —

страниците на живота.

С любов поетът — променен,

Изплита вярната посока.

 

Младеж поседнал е във влака,

В ръцете — снимка на любима.

Момче присвива се във мрака,

А вънка вие люта зима.

 

Вдовицата не сваля шала

За мъж, баща и трима сина.

Девойка тихо е запяла

И багри своята картина.

 

Дъждът е винаги навреме,

Кажи му — натурален избор.

Сълза докосва малко семе,

Живецът бликва — като извор.

 

Листото сухо се откъсва, —

то пада, вятъра го носи,

А там земята го прегръща;

И го превръща в дъх от рози.

 

Щом вие си бурята колкото ще —

туй що е родено, не ще да умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тихомир Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...