Изписани, ден подир ден —

страниците на живота.

С любов поетът — променен,

Изплита вярната посока.

Младеж поседнал е във влака,

В ръцете — снимка на любима.

Момче присвива се във мрака,

А вънка вие люта зима.

Вдовицата не сваля шала

За мъж, баща и трима сина.

Девойка тихо е запяла

И багри своята картина.

Дъждът е винаги навреме,

Кажи му — натурален избор.

Сълза докосва малко семе,

Живецът бликва — като извор.

Листото сухо се откъсва, —

то пада, вятъра го носи,

А там земята го прегръща;

И го превръща в дъх от рози.

Щом вие си бурята колкото ще —

туй що е родено, не ще да умре.